90 ГОДИНИ АКАДЕМИК НИКОЛАЙ КАУФМАН ЮБИЛЕЕН КОНЦЕРТ

Дни преди да отпразнуваме Рождество Христово, в навечерието на празниците, съхранили българските традиции и вяра, имах възможността да се потопя в дълбините на едно съкровище… Трудно е да се опише всяка частица от миналото на народа ни, останал жив през вековете, заливали го със своите бурни, но не и достатъчно силни води, за да го покорят. Народната песен е запечатала в себе си генетичния код на националността – безценна и приказна тайна, до която най-силно може да се докосне единствено душата! И в този момент, когато в паметта се събуждат образи от историята, течаща сякаш в клетките на тялото ни, естествено продължение на мисълта е въпросът как през хилядолетията съществуване е запазена песента, източник на живот във фолклора. Отговорът на този въпрос е дълъг и се крие в множеството трудове на българските просветни дейци, които през годините изследват, записват, обогатяват и разпространяват словесните и музикални форми на културното наследство. Почит и уважение за големия принос в това отношение днес дължим на дълга редица имена, започваща с Васил Априлов, минаваща през братя Миладинови, Петко и Пенчо Славейкови и стигаща до продължителя на тяхното дело в съвремието академик Николай Кауфман.

И преди да разкажа вълшебната приказка, която чух, нека започнем от това кратко въведение...

Маестро Николай Кауфман е роден на 23 септември 1925 г. в Русе. Завършва Държавната музикална академия с две специалности - тромпет и музикална теория. От 1979 г. е професор в ДМА. Дълги години работи в Института за музика, а сега в Института за фолклор при БАН. Автор е на повече от 2000 хорови песни, 240 оркестрови произведения, музика към танцови спектакли и камерни творби за пиано. А неговите томове музикална литература и песенни сборници, плод на множество проучвания, сега съхраняват богатствата на музикалното ни наследство.

Но едва ли думите и фактологията в цифри биха могли да пренесат ума във вълшебството на народната песен, за чийто живот маестрото работи от началото на творческия си път до днес. Затова нека се пренесем в одухотворената материя на музиката, превръщаща всяка глътка въздух в тържествен миг, когато вечерта се е сгушила в падналата мъгла, а там пространството е озарено от чудесата на изкуството…

Забързана влизам в камерна зала „България“.  До откриването на концерта има още много време, но хората препълват залата и нейните врати остават отворени за да посрещнат новите развълнувани гости. След приветствените слова към маестро Кауфман по повод 90-годишния му юбилей, атмосферата се изпълва с радостните искрици от трепетното очакване на първия тон. В пътуването към вселената от пъстри, красиви, пълни с чувства звуци ни понасят диригентката Теодора Димитрова и гласовете на „TE DEUM ADORAMUS“ с български и сефарадски песни. През времената ширините на нашата родина са пресичани от различни народности, земята ни става дом и за други националности, които обогатяват българската култура и си повлияват взаимно – неизбежно историческо явление, превъплътено от легендите, приказките и носено от песента с нейните завладяващи мелодии: „Заспала ли си, ягодо“, „Болна ми лежи“, „Durme, durme“ и всички други, пресъздали интонациите на душата. Но ние сме в началото на пътя, разведрен от тембъра на пианото с „Малко хорце в 13/16“, „Родопската“ и „Игра с ритми“ в интерпретацията на клавирното дуо Дора и Анастас Славчеви.

Инструменталните композиции на Николай Кауфман и транскрипциите му на народни творби впечатляват с енергията на звука и неговите багри и съчетания. Още по-вълнуващи са песенните му създания - отново цялото ми същество бива покорено от магията на многогласната фолклорна песен и нейната прелест. Греещи като слънца в носиите си маестра Ваня Монева и женски хор „Космически гласове“ рисуват удивителното тайнството на музиката. Истории от живота, истории за любов разказват „Заспало е челебийче“, „Чирешо льо, капльо льо“ с веселие води в радостните лазарски дни, мило „Загукала е гълъбка“ разлива чудни съзвучия, мъчно „Макя Мара за дар прекорила“ пее за сърдечната тъга, а после жизнено песента ни задържа при себе си с „Постой, почекай, девойче“. Плетеница от космически хармонии, предадена с космическо майсторство, пресъздаваща емоцията на живота чрез поглъщащото единство на гласовете, нежна мелодичност, витална природа и кристално звучене… наистина магнетично тайнство, в което потънах като в сън…

Събуди ме гласът на виолончелото с „Две родопски песни“, „Три миниатюри“ и още три пиеси, изпълнени от проф. Венцеслав Николов. Така дойде краят на нашето пътешествие из фолклора с „Мистерията на българските гласове“ и ръководител Дора Христова.

 

 

                                                                                                Мориел Георгиева, 12 клас

90 ГОДИНИ АКАДЕМИК НИКОЛАЙ КАУФМАН ЮБИЛЕЕН КОНЦЕРТ


Национално Музикално Училище Любомир Пипков


ПОЛЕЗНИ ВРЪЗКИ /
МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА /
МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО