CABARET BAROQUE РАЗМИСЛИ ВЪРХУ СПЕКТАКЪЛА И ИЗКУСТВОТО ДА СЪТВОРЯВАШ…

Днес все повече хора живеят сред изкуство, живеят чрез изкуство. А то, самото изкуство, вечно придобива различни цветообразни форми. Дали е театрална пиеса или картина, дали е музикална творба или скулптура… нуждата от сътворяване на нещо изобщо като форма-израз на нашия ум и душа е нужда, необходима, за да се чувстваме хора. Да дадем глас, да дадем думата на нашето вътрешно Аз, на духа, на душата, стояща зад материята, а тя, вече свободна, да обрисува своята атмосфера с цветовете на живота – това е стремежът, отличаващ ни от всички други живи същества, стремежът на Твореца.

Често, след като съм присъствала на музикално или театрално събитие, което ме е докоснало и впечатлило, изпитвам потребността да споделя вдъхновението, което съм почерпила. Но това коства време… обикновено равняващо се на седмица и три дена… не зная за защо… седем и три – идеалната пропорция време за осмисляне, осъзнаване на чутото, видяното, преживяното. Така минават дните, в които писалката и листът стоят мълчаливо на моето бюро – минават в очакване на мен самата, в очакване зрелите плодове на мисълта.

Този път реших, че не толкова подробностите от самото представление са важни, колкото размислите, които то събуди. А за да буди размисли, сам по себе си спектакълът трябва да е богат на качества. Много по-лесно щеше да е, ако просто бях изброила всички арии, които съм чула тогава, в онзи ден, за който по-късно ще споделя с вас. Множество пъстри и разнообразни заглавия, изпълнени от красивите гласове на виртуозни изпълнители. Бих се радвала, ако можех да предам звучността им чрез думите, така че да ги чувате от мастилото… но не мога. Единствено монотонното четене на съдържателната програма щеше да остане в съзнанието. Затова предпочетох откъм описание и преразказ да бъда лаконична.

Както започнах, така и ще продължа. Темата за изкуството – лайтмотив на живота… Изкуството, в което аз живея – операта. Opera е дума, идваща от италианския език и означава работа. А операта като музикално-сценичен жанр представлява синтез на изкуствата. И спектакълът, който съчетава нейните части, съставя една цяла композиция. Както скъп парфюм – комбинация от строго определени ароматни съотношения, донасящи многопластово живо ухание, създадено от майстор-парфюмиер. Всеки парфюм, който помним, говори в нашите спомени за преживяването, за мига, който се е запечатал дълбоко в нас. Така е и с музиката – тя остава в дебрите на психиката ни, на съзнавано и несъзнавано, на докосващата емоционална субстанция, неизразима словом. Съчетана с актьорска игра, текст и действие, музиката докосва още по-дълбоко, ако е предадена точно. Най-силната по въздействие музикална композиция е сътворена от композитора-драматург и верен изпълнител. Композиторът носи духа на своето време заедно с нещо от себе си, от човешката си същност, която не е ограничена от часовниковата стрелка. Това прави изключително сложно пресъздаването, най-близко до идеята на драматурга-създател, на творбата. Лъжата, изкуственото като нотка в изпълнението, би било усетено от чувствителната публика. Излизането извън рамките на естетическото, прекрачването на тази граница с цел „осъвременяване“ е най-жестоката лъжа, обезсмисляща изкуството. Лъжа-проблем в световен мащаб, проблем на театъра, като тук ще се концентрирам върху оперния театър. Как операта по естество да бъде живо, пламенно творение, естетически и етически издържано, актуално? Как да бъдат представяни в настоящето неговите шедьоври, създадени в миналото? Как може да се създават оперни постановки и в камерна обстановка за пълноценна реализация на жанра? Въпроси, чиито отговори намерих в Studio 5 на 10 февруари 2016 г.

Спектакълът Cabaret Baroque, организиран от маестра Дарина Такова и нейната фондация. Мога да бъда обвинена в реклама. Не, това не е реклама и не целя постигане на лични цели. Единствено изразявам мнение. Нотният лист на Хендел с този на Меноти, на Пуленк и Вивалди, Парашкев Хаджиев и Бърнстейн. Ария на Странника из ораторията „Тържествуващата Юдит“ (Вивалди) и ария на Джени Смит из операта „Възходът и падението на град Махагони“ (Курт Вайл), „Se Florindo e Fedele“ (Алесандро Скарлати) и „Monotonous night“ (Вернер Херман) – все констрастни една на друга по стил и епохи творби, но представени въздействащо, привлекателно, изискано, завладяващо, във формата на едно цяло. Резултат, труден за постигане. Респект! – единствената дума, която би могла да опише най-точно чувството ми след тази постановка. Осем, стилни по маниер на изпълнение и визуално дами, оперни актриси, водени от майстор-преподавател (Дарина Такова). Преживяванията на всяка героиня, на всеки характер, претворен музикално в творби-бисери, се вселяваха в сърцето на публиката, която жадно поглъщаше омайващото питие на артиста! Изпитвах истинските чувства на измислени лирични образи така, както в реалния живот! Cabaret Baroque не бе просто спектакъл, развличащ публиката от ежедневието, въвличайки я в действието на оперното изкуство. Cabaret Baroque беше и е спектакъл-еталон за сътворяване на изкуството във всички негови форми в името на една цел – да бъдем хора!                                      Мориел Георгиева 12 кл.




Национално Музикално Училище Любомир Пипков


ПОЛЕЗНИ ВРЪЗКИ /
МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА /
МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО